Максим Христов: Рисувам, откакто живея, и живея, откакто рисувам
Поредицата „ Младите гении на България “ се осъществя в партньорство с Националната художествена академия.
***
Максим е роден на 22 август 2001 година Завършва Националното учебно заведение по изкуствата,,Добри Христов “ – Варна със компетентност Рекламна графика. Изучава компетентност Изкуствознание в Националната художествена академия. Не харесва суха информация. Член на групата Four Horseman. Рисува, откогато живее, и живее, откогато рисува.
С какво (и какво) обичаш да рисуваш най-вече и за какво?
Обичам да създавам. Най-често под формата на изобразяване, само че не е наложително. Бих свирил, в случай че имах саксофон. Безкрайно ми е прелестно да работя с Photoshop и Illustrator, изработвайки плакати и други цифрови произведения, преливайки фотографии с рисунък и векторни детайли. Въпреки това чувствам рисуването на ръка като най-близко до мен в този миг на творчеството ми. Материалите варират според от това какво имам на разположение. Преобладават маслените бои, с които съм се убедил, че работя най-интуитивно и свободно. За мен няма един,,мой “ метод на работа – отъпкана пътека. Идеята ме води към метода на обрисуване. Идея и страст. Било то с мишка, с четки, с пръсти, химикали или цигари. Като тема ми е най на сърце да сътворявам персонални, тъй наречените свободни, произведения, свързани с моят външен и вътрешен свят. Размисли върху всичко, протичащо се в мен и към мен, което имам потребността да схвана. Или извънредно забавни за мен простотии. Все скъпи неща.
Откъде черпиш ентусиазъм за нещата, които създаваш?
Хората. Всичко, което съм аз и изкуството ми, дължа на хората към мен и преди мен. Светът е безконечен извор на креативен заряд. Черпя ентусиазъм както от музиканти, художници, създатели от всички краища на света, по този начин и от такива в общежитието против моето. Приятели или непознати. Любов, купони и страдалчество. Дрехи, идеали и проблеми. Всичко, което прониква в мен задоволително надълбоко, е неизбежно отразено в моето творчество. Оформя ме, тъй като е доста за мен, и е доста, тъй като ме оформя. Не диря ентусиазъм, то е на всички места към мен. Аз просто пребивавам.
Какво ти носи изкуството и смяташ ли да го превърнеш в специалност?
Изкуството не е нещо, което върша. Не е занимание, нито специалност. Изкуството е да дишаш със сърцето. Езикът на душата. То няма рамки и не е развой. Не стартира, когато вземеш молива, и не свършва, когато се подпишеш. Изкуството е призмата, която създателят употребява в връзките му с всичко, което съществува, материално или не. Начин, по който може да запечата елементи от своята самостоятелна действителност във форма, която може да се изживее от останалите хора. Моментът, в който концепцията за изкуство се схваща от отсрещния като нещо доста по-голямо от специалност, би бил моментът, в който ще бъде допустимо то да бъде, с изключение на всичко друго, и приход за създателя.
